Written by: Posted on: 04.08.2014

Пилат и иисус джорджо агамбен

У нас вы можете скачать книгу пилат и иисус джорджо агамбен в fb2, txt, PDF, EPUB, doc, rtf, jar, djvu, lrf!

Пророки преждевременно исчезли из истории Запада. Как верно утверждение, что невозможно понять иудаизм без образа nabi что пророческие книги занимают в Библии центральное во всех смыслах место, так же верно и то, что в самом иудаизме очень рано начинают действовать силы, стремящиеся ограничить пророчество во времени и помешать его осуществлению.

Раввинская традиция направлена на то, чтобы заключить пророчество в рамки некоего идеального прошлого, конечной точкой которого считается первое разрушение Храма в г.

Подобным образом основополагающую функцию пророчества признаёт и христианство и даже формирует взаимосвязь между Ветхим и Новым Заветом исходя из пророческой модели. Поэтому в христианской традиции на того, кто предстаёт в образе пророка, правоверие смотрит не иначе как с подозрением. Ведь и здесь желающий прикоснуться к пророчеству может сделать это лишь через толкования Писаний, через новое прочтение и восполнение утерянного первоначального смысла.

В христианстве, как и в иудаизме, герменевтика пришла на смену пророчеству, и прорицание стало возможным на практике лишь в виде толкования. Взяв шмиттовский анализ за отправную точку, Агамбен описывает современные либеральные демократии как воплощение шмиттовского авторитарного суверенного государства.

При чрезвычайном положении которое вводится как ответ на терроризм или войну законные правила и процедуры отменяются и заменяются исполнительной властью , причем эта отмена зафиксирована в самом законе — конституции.

Произвольное суверенное решение Шмитта и есть основа либеральных демократий, несмотря на их официальный плюрализм, парламентаризм и конституционность [5].

Агамбен реконструирует генеалогию доктрины чрезвычайного положения, восходящей к временам Римской республики. Правовые положения, согласно которым римский диктатор мог иметь неограниченные полномочия во время войны или внутренней смуты, сохраняются в разнообразных современных конституциях. Верховенство права или законные процедуры имеют ограниченное применение: Реконструкция Агамбена показывает эволюцию чрезвычайного правления, применение которого распространялось и превращало исключение в правило.

Например, нацистский режим после захвата власти не отменил конституцию Веймарской республики , а объявил чрезвычайное положение, которое затем продлевалось до года.

Франция и Британия, противники Германии, постоянно расширяли применение чрезвычайного положения. Ряд законов ограничил права и свободы и усилил надзор за гражданами и иностранцами, а применение правовых процедур и международных договоров к допросам, арестам и тюремным заключениям было на практике аннулировано действиями исполнительной власти. Таким образом, реализуется тезис Беньямина о чрезвычайном положении, превратившимся в правило [7] [8].

Свежими примерами являются тюрьмы Абу-Грэйб или Гуантанамо , в которых игнорируются права заключённых, поскольку они не подпадают ни под Женевскую конвенцию, ни под уголовное американское законодательство. Согласно Агамбену, современные примеры иллюстрируют долгую историю концлагерей, возникших задолго до Холокоста: Понятия чрезвычайного положения и лагеря связаны для Агамбена с историческими условиями, в которых находятся западные страны после 11 сентября.

Авторитаризм чрезвычайного положения имеет непосредственное отношение к происхождению национального государства. Ему внутренне присущи неустойчивость и потребность в неизбежной ситуации произвольного решения а значит, и насилия , а не силы закона. В Древнем Риме это был человек, осужденный народом за преступление; его можно было убить, но не принести в жертву в ходе ритуала [10] [8]. Homo sacer есть основная форма политического существования современного человека.

Процесът, извършен от Пилат в преторията на Йерусалим, в този смисъл е тайнство. И все пак божественото и човешкото, временното и вечното, които се срещат тук, не се припокриват, както в Елевзин, а си остават изцяло разделени. Откъдето и неспокойните колебания на Пилат, и безучастната лекота на Иисус. Чак до края осъждане и спасение си остават чужди и несъобщими.

Тук няма някаква Архимедова точка извън живота, която би позволила процесът да спре. Може би поради тази причина древните са наричали actio или causa нещо, което означава постоянна и неизменна еволюция, непрекъснато развитие processu morbi обозначава хода на болестта. Доколкото осъждането не съвпада с неизменния ход на процеса и доколкото не процесът прераства в осъждане, а напротив — осъждането прераства в процес.

Данте се е опитал да отговори недвусмислено на този въпрос в За монархията , въпреки че на първо място за него е била важна легитимацията на Римската империя. Той тълкува прочутия стих от Лука 2: Данте подхваща тук идеята за паралелизъм между универсалността на Римската империя и въплъщението на Единия Бог, преброяването на Август и раждането на Иисус, идея, вече разглеждана от Евсевий, Йоан Златоуст, Йероним и Амвросий, която намира най-ясен израз в историческото съчинение на Орозий.

И все пак, ако Пилат не е произнесъл легитимно осъждане, то срещата между викария на Цезар и Иисус, между човешкия и божествения закон, между земния и небесния град губи основанието си за съществуване и се превръща в загадка. Така едновременно се заличават възможността за християнска политическа теология и теологическото оправдание на профанната власт. Юридическият порядък не се вписва ясно в порядъка на спасението.

Пилат чрез своето нерешение — както у Валтер Бенямин бароковият суверен е неспособен да реши — завинаги разделя двата порядъка или най-малкото прави неразгадаема тяхната връзка. В този смисъл процесът над Иисус е алегория на нашето време, което, подобно на всяка значима историческа епоха, би трябвало да приема есхатологичната форма на novissima dies новия ден , но е лишено от нея чрез тихомълком заличения догмат за Страшния съд, за който Църквата вече не иска да говори.

Така в медицинската традиция, както и в богословската традиция, доста смесени в модерния смисъл на думата, терминът krisis е неразлъчен от обвързаността си с един определен момент на времето: Подобно на травмата в психоанализата, кризата, изтръгната от страховитото си място, се явява под патологичната си форма във всяка област и във всеки момент. Следователно способността да решаваме веднъж завинаги изчезва, а неспирното решаване не разрешава да се говори за нищо.

Или пък, както се е случило с Пилат, тя ненадейно се обръща в катастрофа. Нерешилият — Пилат — не прави друго, освен да решава, а решеният — Иисус — не взима решение. Джорджо Агамбен роден през г. Участва в семинарите на Мартин Хайдегер — , преводач е на трудовете на Валтер Бенямин в Италия. Защитава дисертация върху творчеството на Симон Вейл. В началото казват е било словото и словото било у Бог. Бог изглежда е създал света със словото.

За предложената ни история единственото сигурно нещо е че Пилат бил перфект на Юдея по времето на Тиберии. Другото е слово записано век по късно на базата на усни предания от юдеи, през арамейски та на гръцки…Близо 4 поколения рзлика.

Представете как си предават истината левскари за мача им с ЦСКА от преди 50 г. Та всичките тези измислици, нагласявания, преводи, тълкувания и канонизирания са създали паралелен минал свят който днес умни мъже се пънат да ни обяснят.

Професорът Янакиев ни трогна със женските началата у човека — болка, саможертва, грижа, любов изигравайки етюда на емитирането на Сина от Отца с последващите изкупления. Джоржо от друга страна набляга на правно — процедурните въпроси на небивала ситуация в която перфектът не можейки да съди, съди но не отсъжда а Исус от Назарет е неосъдим но осъден.

Шахматната безкрайност на ходовете и дълбочината на себеотдаването би трябвало да ни доближат до божественото, което изглежда е стихия в съзнание… Защо? Защо умни хора пилеят ресурси за небивалици.

About the Author: obarre